Търкалящ се камък

Живях като долен безчестник -
спекулирах и лъжех без срам,
на ада бях царски наместник,
проповедник без сигурност грам,
от съмнителна реч обладан.
Не исках от съвест да бъда лишим,
а да сричам словата без грим.
С притворство изваях се жалък
до безплътност, безцелен и мним
като на пътя търкалящ се камък.

На ангел се случих любовник
и не стъпил до божия храм,
до вчера безчинстващ изедник,
от мнозина безкрайно презрян,
се събудих от обич огрян.
Дори не опитах да съм пилигрим,
но духа си калих несломим,
щом тичах по жаркия пясък -
на свободен досущ синоним,
като на пътя търкалящ се камък.

От Рая дошлият наемник,
уж невинно и нежно засмян,
оказа се дребен мошеник
и учител по болка, призван
да ме види във сълзи облян.
Научи ме що е да бъдеш раним,
превъзмогнат, дори победим.
Осъмнах самотен и малък,
от прашинка едва различим,
като на пътя търкалящ се камък.

Един сговорлив събеседник
заговори направо без свян:
„Послушай, унили ми клетник,
че без бури посвикнал си, знам,
но дъждецът потребен е нам.
От младост, призната за фактор значим,
под гръдта ти гори доловим
духът, изработен от пламък,
за всемира фрагмент неделим,
като на пътя търкалящ се камък!”

Свещ, легло и стая

Малко по малко денят потъмнява,
спуска се сърпът и мрак настанява.
В черно вечерно цветът се мени,
блесва на фона море от звезди.

Светът се угрижил, не наблюдава
как някаква свещ на стена осветява
играта на сенки на мними тела
на някакъв мъж и красива жена.

Те са във някаква мъничка стая -
сияйно се гледат и взират в безкрая;
прегръщат се силно, целуват се нежно,
захапват се леко и дишат небрежно.

Очите им щом за секунда се срещнат,
досущ като Фауста двамина зашепват
думите, символ, обич че ври:
„О, Миг ти прекрасен, моля те, спри!”

След време утихва последният вопъл,
в леглото се сместват кокал до кокал.
Телата си влажни лежерно завиват -
сгушени сенките също заспиват.

Малко по малко нощта избледнява,
душите сънуват, свещта им догаря.
Дискът изгрява и идва редът
двама в забрава да скитат без път.

(2012-2013)