Свещ, легло и стая

Малко по малко денят потъмнява,
спуска се сърпът и мрак настанява.
В черно вечерно цветът се мени,
блесва на фона море от звезди.

Светът се угрижил, не наблюдава
как някаква свещ на стена осветява
играта на сенки на мними тела
на някакъв мъж и красива жена.

Те са във някаква мъничка стая -
сияйно се гледат и взират в безкрая;
прегръщат се силно, целуват се нежно,
захапват се леко и дишат небрежно.

Очите им щом за секунда се срещнат,
досущ като Фауста двамина зашепват
думите, символ, обич че ври:
„О, Миг ти прекрасен, моля те, спри!”

След време утихва последният вопъл,
в леглото се сместват кокал до кокал.
Телата си влажни лежерно завиват -
сгушени сенките също заспиват.

Малко по малко нощта избледнява,
душите сънуват, свещта им догаря.
Дискът изгрява и идва редът
двама в забрава да скитат без път.

(2012-2013)