Търкалящ се камък

Живях като долен безчестник -
спекулирах и лъжех без срам,
на ада бях царски наместник,
проповедник без сигурност грам,
от съмнителна реч обладан.
Не исках от съвест да бъда лишим,
а да сричам словата без грим.
С притворство изваях се жалък
до безплътност, безцелен и мним
като на пътя търкалящ се камък.

На ангел се случих любовник
и не стъпил до божия храм,
до вчера безчинстващ изедник,
от мнозина безкрайно презрян,
се събудих от обич огрян.
Дори не опитах да съм пилигрим,
но духа си калих несломим,
щом тичах по жаркия пясък -
на свободен досущ синоним,
като на пътя търкалящ се камък.

От Рая дошлият наемник,
уж невинно и нежно засмян,
оказа се дребен мошеник
и учител по болка, призван
да ме види във сълзи облян.
Научи ме що е да бъдеш раним,
превъзмогнат, дори победим.
Осъмнах самотен и малък,
от прашинка едва различим,
като на пътя търкалящ се камък.

Един сговорлив събеседник
заговори направо без свян:
„Послушай, унили ми клетник,
че без бури посвикнал си, знам,
но дъждецът потребен е нам.
От младост, призната за фактор значим,
под гръдта ти гори доловим
духът, изработен от пламък,
за всемира фрагмент неделим,
като на пътя търкалящ се камък!”