петък, 2 януари 2015 г.

WEST OF EDEN

I
[I’m useless, worthless as a circus
so how I turned out to deserve this
curse to serve her as a service.
Sitting silent, stunned and nervous
versus sparkling epidermis,
eyes with Corvus on their surface
and a purpose set in furnace.
Simple softness summoned sternness
to search a smirch behind the curtains -
soul emerges merged with urges,
stuck in past with present burdens,
to stalk in shadows predetermined.]

(Fervent shame and sweaty swerving
unseal certain secrets, lurking
to be seen on scene, thus serving
the strip of an interior burning.)

II
[I still pursue to sum the Second -
a stretching shape - as I got beckoned -
taking lessons ‘bout the lessened,
learning how the moves were reckoned.
With pleasant weapon I was threatened,
by wrecking tenant‘s warming record
as healing bullets triggered effort
and feeling that the killing errored.
Later, back to leper levered,
embarked a check-up, round and checkered,
and the claptrap: “Gun’s a shepherd”
was as peccant as I deadened.]

III
[The smile was the scythe, destroying,
the closure was the act, employing.
A cloying toying seemed annoying,
but am I going home enjoying?
I volunteered for this mission,
I smeared cleared recognition
for worker bee is my position -
submission for the queen’s ambition.
Fetching honey’s like nutrition
type magician or musician,
but even limited logician
would label worthy such rendition.]



понеделник, 26 декември 2011 г.

Търкалящ се камък

Живях като долен безчестник -
спекулирах и лъжех без срам,
на ада бях царски наместник,
проповедник без сигурност грам,
от съмнителна реч обладан.
Не исках от съвест да бъда лишим,
а да сричам словата без грим.
С притворство изваях се жалък
до безплътност, безцелен и мним
като на пътя търкалящ се камък.

На ангел се случих любовник
и не стъпил до божия храм,
до вчера безчинстващ изедник,
от мнозина безкрайно презрян,
се събудих от обич огрян.
Дори не опитах да съм пилигрим,
но духа си калих несломим,
щом тичах по жаркия пясък -
на свободен досущ синоним,
като на пътя търкалящ се камък.

От Рая дошлият наемник,
уж невинно и нежно засмян,
оказа се дребен мошеник
и учител по болка, призван
да ме види във сълзи облян.
Научи ме що е да бъдеш раним,
превъзмогнат, дори победим.
Осъмнах самотен и малък,
от прашинка едва различим,
като на пътя търкалящ се камък.

Един сговорлив събеседник
заговори направо без свян:
„Послушай, унили ми клетник,
че без бури посвикнал си, знам,
но дъждецът потребен е нам.
От младост, призната за фактор значим,
под гръдта ти гори доловим
духът, изработен от пламък,
за всемира фрагмент неделим,
като на пътя търкалящ се камък!”

петък, 3 септември 2010 г.

Свещ, легло и стая

Малко по малко денят потъмнява,
спуска се сърпът и мрак настанява.
В черно вечерно цветът се мени,
блесва на фона море от звезди.

Светът се угрижил, не наблюдава
как някаква свещ на стена осветява
играта на сенки на мними тела
на някакъв мъж и красива жена.

Те са във някаква мъничка стая -
сияйно се гледат и взират в безкрая;
прегръщат се силно, целуват се нежно,
захапват се леко и дишат небрежно.

Очите им щом за секунда се срещнат,
досущ като Фауста двамина зашепват
думите, символ, обич че ври:
„О, Миг ти прекрасен, моля те, спри!”

След време утихва последният вопъл,
в леглото се сместват кокал до кокал.
Телата си влажни лежерно завиват -
сгушени сенките също заспиват.

Малко по малко нощта избледнява,
душите сънуват, свещта им догаря.
Дискът изгрява и идва редът
двама в забрава да скитат без път.

(2008-2009)